Психологията на онлайн обучението: Как да задържите интереса на учениците и след първия урок!

Много онлайн курсове губят аудиторията си още в самото начало. Често това се случва след първия урок, а понякога дори преди той да приключи. Но причината не е мързел или липса на мотивация у учащите. Това се случва, защото процесът на учене не съответства на предпочитания от мозъка начин на учене.

Ето някои от основните причини, поради които учащите се отказват:

• Няма ясна полза след първия урок

• Претоварване с информация

• Големи усилия с малка ранна награда

• Малки проблеми с използваемостта, които нарушават потока

• Липса на усещане за човешко присъствие

Първата стъпка към разбирането на тези мотиви е да разберем причините за тях. Задържането започва не с напомняния и натиск, а с разбиране на реалностите на мотивацията и емоциите.

Какво наистина движи мотивацията

Онлайн курсовете често включват методи, които използват мотивация, основана на награди, за да ангажират учащите. Това може да става чрез значки, сертификати, отстъпки или крайни срокове. Тези методи помагат, но сами по себе си не са достатъчно ефективни. За да задържите учащия и след първия урок, трябва да разберете какво движи мотивацията.

Психологията показва, че има два вида мотивация: външна и вътрешна.

За разлика от нея, външната мотивация може да бъде подхранвана от външни награди или натиск. Примери за това са оценките, парите, страхът от провал или признанието. Тези методи насърчават ученето, но рядко помагат за задържането. Щом започнат да изглеждат далечни или изчезнат, мотивацията за учене отслабва.

Вътрешната мотивация идва отвътре. Тя се развива, когато в ученето се откриват смисъл, постижимост и значимост. Именно тази мотивация кара учащите да се връщат сами.

Съвременните изследвания показват, че има три основни потребности, които движат вътрешната мотивация: автономност, компетентност и свързаност.

Автономността е свързана с усещането за контрол. Онлайн учащите искат да чувстват, че избират да учат, а не че са принудени да учат против волята си. Когато възприемат гъвкавия формат на курса като избор или възможност, учащите се чувстват уважавани и съответно са по-ангажирани.

Компетентността е усещането, че си способен. Учащите ще останат ангажирани, когато започнат да виждат напредък. Когато нещата са твърде трудни, ще започнат да мислят, че не са достатъчно умни. Когато са твърде лесни, ще започнат да се отегчават. Най-добрите уроци създават малки победи.

Свързаността включва усещане за принадлежност към други хора. Ученето е социален процес дори когато се случва онлайн. Учащите трябва да знаят, че някой ги забелязва. Това може да се постигне чрез тона на преподавателя, коментари, общности или споделени трудности. Когато учащите се чувстват напълно сами, мотивацията отслабва.

Системите за електронно обучение обикновено неволно нарушават тези три потребности. Строгият график намалява автономността. Предварително пакетираните материали намаляват компетентността. Липсата на комуникация намалява свързаността. Процентът на задържане може да се подобри, ако онлайн курсовете съзнателно съхраняват и трите.

Внимание, памет и когнитивно натоварване

Електронното обучение трябва да се основава на познания за функционирането на мозъка. Вниманието и паметта имат ограничения. Учебна задача, която изисква твърде много едновременно, забавя ученето или дори го спира.

Мозъкът може да обработва ограничено количество информация във всеки един момент. Но ако получи твърде много данни, както при прекалено наситена или неорганизирана лекция, това създава стресова среда за учащите. Макар да са я прегледали, ще им е трудно да си спомнят каквото и да било.

Онлайн учащите са изправени пред допълнително бреме, защото учат самостоятелно. Няма учител, който да ускори темпото или да обясни нещата, които не разбират. Когато ученето е трудно, учащите често обвиняват себе си.

Продължителността на урока е важна, но важна е и структурата. Урок с цели, логика и фокус изисква по-малко когнитивна обработка. Учащите ще се концентрират по-дълго, когато разбират върху какво да се съсредоточат.

Паметта се подобрява, щом информацията стане полезна. Абстрактните теории се запомнят по-трудно. Примерите и простите приложения помагат на хората да запомнят новите понятия. Изобилието от възможности също изтощава енергията ви. Всички тези решения какво да гледате след това или какво да свършите водят до умора от вземането на решения.

За да намалите когнитивното натоварване:

• Подчертавайте една основна концепция във всеки урок

• Формулирайте целите в началото

• Използвайте прости думи

• Давайте примери преди теорията

• Насочвайте ясно към следващата стъпка

Доброто онлайн обучение е ангажиращо, а не тромаво. Учащите, на които им остава енергия след завършване на онлайн урок, вероятно ще се върнат.

Как да проектирате първия час, за да спечелите втория

Първият час на онлайн курса определя дали учащите ще останат. Тук очакванията се сблъскват с реалността. Ако той е бавен, объркващ и неангажиращ, мотивацията бързо ще отслабне.

Първата цел на първия час не е да преподава. Тя е да покаже стойност. Учащите искат доказателство, че курсът ще бъде ценен за тях. То трябва да бъде показано чрез действие, а не с думи.

Бързите победи в началото са много важни. Бързата победа е малко постижение, което веднага носи разлика. Тя показва, че ще има напредък. Повишава увереността и помага за премахване на съмненията. Може да е достатъчна и съвсем проста дейност.

Като направите нещата ясни. Учащите трябва да знаят какво ще получат, какво следва и какво ще трябва да направят. Неяснотата поражда стрес. Яснотата вдъхва сигурност.

Инерцията играе ключова роля тук. Дългите видеа, тежките теории и сложните сценарии ще доведат до загуба на инерция. Малките части, простите дейности и плавните преходи ще запазят интереса им.

Първият час трябва да включва и реалистично поставяне на очакванията. Продажбите с преувеличени обещания неизбежно водят до разочарование. Честното представяне изгражда доверие. Учащите ще са по-склонни да се ангажират, когато ясно разбират стойността и необходимите усилия.

Цикли на навици, които карат учащите да се връщат

Мотивацията кара учащия да започне да учи. Навиците са това, което поддържа ученето. Учащите няма да се връщат, защото всеки път са мотивирани. Те ще се връщат, защото ученето се превръща в навик.

Навиците следват прост цикъл: сигнал, рутина, награда. Онлайн курсовете, които включват тези три стъпки, улесняват постоянството.

• Сигналът е задействащ фактор, който напомня на учащия за нещо, което трябва да научи. Това може да е известие, определен час от деня или следваща стъпка в края на урока. Без него ученето ще се състезава с всичко останало в живота.

• Рутината сама по себе си, а следователно и ученето, става по-лесна с натрупването на познатост. Тези цикли трябва поне да са управляеми. Учащ, който преживява разнообразно, но интензивно обучение, ще има по-малка мотивация.

• Наградата завършва цикъла. Не е необходимо да бъде отличие. Достатъчни са усещането за напредък, разбиране или увереност. Лента за напредъка, отметка или наблюдение могат да създадат усещане за завършеност.

Поредиците от последователни дни могат да бъдат полезни, но само ако се използват обмислено. Те работят най-добре като мотиватор за постоянство, а не като повод за съжаление. Пропускането на един ден не бива да е голям проблем.

Психологическа безопасност и социална принадлежност

Ученето протича ефективно в безопасна среда. Психологически безопасната учебна среда гарантира, че учащите могат да задават въпроси, да правят грешки и да учат със собствено темпо. Онлайн обучението страда сериозно, защото често не успява в тази област.

Учащите се страхуват, че може да изглеждат бавни или некомпетентни. Платформа с пропуски или състезателна среда усилва тези чувства. Учащите няма да искат да участват и може изцяло да напуснат курсовете.

Въпреки това учащите, които имат усещане за принадлежност, извличат голяма полза. Учащите остават ангажирани, когато усещат, че учат заедно с други. Не са нужни постоянни взаимодействия. Дори лек намек или следа от човешко присъствие е достатъчна.

Присъствието на преподавателя също е много важно. Топлият тон или кратките съобщения за проверка показват на учащите, че работят с реален преподавател.

Взаимодействията между учащите също са полезни за задържането, но трябва да бъдат безопасни. Дискусиите между връстници без насоки могат да бъдат плашещи за някои. Насочваните дискусии и доброволното участие могат да направят средата по-приветлива.

Ето методи за подобряване на психологическата безопасност:

• Приемайте грешките като част от ученето

• Използвайте приобщаващ и подкрепящ език

• Включете незадължителни начини за участие

• Правилата на общността трябва да бъдат ясно определени

• Показвайте редовно присъствието на преподавателя

Усещането за безопасност и признание прави ученето по-малко несигурно. Усещането за принадлежност превръща самотното занимание в общо начинание. А общите начинания се поддържат по-лесно.

Обратна връзка, която подхранва напредъка

Обратната връзка е изключително силен мотиватор. Без нея липсва увереност относно напредъка. Липсата на увереност изчерпва мотивацията по-бързо от предизвикателствата.

Добрата обратна връзка отговаря на три въпроса. Те са:

     

1. Движа ли се в правилната посока?

2. Какво трябва да подобря?

3. Какво трябва да направя след това?

Учащите ще се колебаят да продължат с ученето, когато тези три въпроса останат без отговор.

Скоростта също има значение. Обратната връзка трябва да свързва усилието с резултата. Обратната връзка, която идва твърде късно, няма да има емоционален ефект. Дори много кратки сигнали, като незабавна отметка, са полезни.

„Добра работа“ е полезно, но не дава насоки. За да се изградят увереност и компетентност, трябва да се дава много конкретна и пряка обратна връзка. Тя ще помогне на учащите да видят, че могат да се подобрят.

Виждането на напредъка може също да предотврати разочарованието. По време на ученето редовно настъпват периоди на застой. Учащите ще ги възприемат като провал. Индикаторите за напредък, етапите и рефлексията помагат фазите на застой да се възприемат като част от процеса.

Практичен набор от инструменти за задържане

Психологията става релевантна едва когато се преведе в практика. Следващият основен набор от инструменти може да се използва в повечето онлайн курсове, без да започвате от нулата.

Основни принципи, които да имате предвид

Ангажираността се повишава, когато ученето е лесно за виждане, разбиране и свързване с личния опит. Учащите остават, когато виждат напредък, чувстват се в безопасност и знаят какво следва. Това, което ги отблъсква, е сложността, натискът и мълчанието.

Контролен списък за задържане за създатели на курсове и преподаватели

Ето списък, с който да оцените курса си:

• Ясен и полезен ли е резултатът от първия урок?

• Могат ли учащите да обяснят какво са научили в рамките на един час?

• Съсредоточени ли са всички уроци върху една тема?

• Знаят ли учащите какво да направят след това?

• Видим и лесен за разбиране ли е напредъкът?

• Води ли се курсът от реален преподавател?

• Смятат ли се грешките за нормални и очаквани?

• Бърза и конкретна ли е обратната връзка?

Ако има няколко отговора „не“, вероятно се наблюдава отпадане.

Високоефективни подобрения за ранно прилагане

Ако ресурсите или времето са проблем, започнете с:

1. Подобрете първия час

Включете бърза победа. Премахнете дългите въвеждащи изявления. Покажете стойността бързо.

2. Намалете натоварването на уроците

Разделете дългите уроци на по-малки части с ясна цел.

3. Определете следващите стъпки

Завършвайте всеки урок с една дейност за осмисляне.

4. Показвайте напредъка ясно

Прости индикатори, ключови етапи или обобщения.

5. Увеличете човешкото присъствие

Включете кратки съобщения, примери или дори обратна връзка, която може да звучи персонализирано.

Онлайн обучението е въпрос на минимизиране на силите, които се противопоставят на мотивацията. Ако учебната среда отчита начина, по който хората мислят, чувстват и изграждат навици, студентите няма да се нуждаят от насърчаване да останат, защото ще искат да се върнат.