Студентът може да изгледа всички видеа във вашия курс и пак да не може да използва наученото. Високият процент на завършване може да е обнадеждаващ, но не доказва, че студентът може да си припомня информация, да решава задачи и да прилага умението самостоятелно. Пасивното учене се случва, когато студентите получават информация от даден източник, без да се налага да правят много с нея.
Едно просто решение е да включите практика в структурата на курса. След всеки модул студентите трябва да имат възможност да спрат и да размислят, да отговорят, да проучат, да изпробват или да постигнат нещо.
Не е нужно да превръщате всеки модул в обемна задача. Кратки тестове, въпроси за размисъл, упражнения, казуси и други практически задачи могат да свършат работа. Тази статия е посветена на това как студентите стават пасивни учащи и как можете да преработите своя курс.
Как да разберете, че курсът ви има проблем с пасивното учене
Дори иначе отличен курс може да не носи реални резултати от обучението. Високият процент на изгледани видеа, честите влизания и дългото време в платформата означават, че студентите са присъствали. Това обаче не означава, че те наистина могат да приложат курса.
Обърнете внимание, когато студентите сякаш консумират съдържание, без да го упражняват. Пример за такова поведение е висока ангажираност с видеата при слабо изпълнение на задачите. Студентът преминава през няколко урока, но поради недостатъчна мотивация пренебрегва упражненията. Освен това му е трудно да обясни идея със свои думи или да я приложи към нов случай.
Ниското участие на студентите също може да сигнализира за недостатъчна мотивация. Липсата на коментари по темите за дискусия, незавършените проекти и рядко задаваните въпроси може да показват, че курсът не дава достатъчно стимули на студентите.
Трябва да вземете предвид и случващото се след завършването. Когато учащият завърши курса, но не може да направи нищо самостоятелно без помощта на преподавателя, той не е придобил никакви умения.
Вместо да разчитате на показателя за завършване, сравнявайте консумацията с практиката. Следете опитите на студентите да работят по упражнения, да предават задачи, да отговарят на въпроси за припомняне и да прилагат знанията в реални ситуации.
Защо студентите гледат, вместо да практикуват
За повечето студенти практиката е по-малко привлекателна от гледането. Докато видеата изискват само внимание, практиката включва припомняне на вече придобити знания, вземане на решения и риск от грешки. Ако студентът има избор да продължи да гледа, вероятно ще избере това, вместо да действа.
Структурата на курса също може да допринася за проблема. Например дългите уроци може да дават твърде много информация, преди учащите да имат шанс да работят с нея. Поставянето на упражненията в края на модула може да ги направи несвързани с урока, в който е въведено умението. Обемните задачи може да са още една пречка, особено ако студентите не знаят откъде да започнат.
Учащите може да пропускат практиката и ако задачите изглеждат незадължителни. Ако могат да натиснат „Напред“ веднага след като отворят упражнение, е ясно, че то не е важно за тях. Забавената или слаба обратна връзка влошава ситуацията. Студентите може да се объркат, ако не са сигурни как да изпълнят задачата, и да загубят мотивация, преди да получат отговор.
И накрая, роля може да играе страхът. Някои от студентите ви може да не искат да изпълняват задачи от страх, че ще бъдат съдени. Курсовете, които третират всички задачи като оценяване, обезкуражават експериментирането.
Можете лесно да предотвратите пасивното поведение, като промените учебния процес. Кратките уроци, практиката близо до свързаните понятия, разделянето на сложните задачи на по-малки и незабавната обратна връзка ще помогнат.
Превърнете всеки урок в действие
Най-лесният начин да се борите с пасивното учене е да предлагате нещо практическо след всеки урок. Дейността трябва да е достатъчно кратка, за да се изпълни, докато знанията са още пресни.
Ето проста рецепта за успешно учене: Научи → Упражни → Провери → Повтори.
Първо дайте кратко обяснение на темата. Помолете студентите да приложат наученото в кратко практическо упражнение. След това им позволете да проверят дали резултатът им е правилен чрез обратна връзка, пример или примерен отговор. Сега студентите ви са готови за следващия урок.
Полезни дейности:
-
Напишете кратък отговор на зададен въпрос;
-
Изпълнете един етап от по-голям проект;
-
Приложете теоретична рамка към реален случай;
-
Попълнете работен лист/шаблон;
-
Вземете решение в кратък сценарий.
Не отлагайте цялата практика до края на модула. Ще забравите подробностите на процеса и ще загубите инерция.
Да предположим например, че имате урок за това как се пишат ефективни теми на имейли. В пасивния вариант той може да се състои от гледане на десетминутно видео и преминаване към следващия урок. Активният урок би завършил с три неефективни теми, които трябва да се подобрят. След като изпратят опитите си, студентите трябва да видят примерни отговори с обяснения.
Задачата не е нужно да е обемна. Пет минути прилагане може да са много по-полезни от петнайсет допълнителни минути обяснения.
След всеки урок го прегледайте и си задайте въпроса: Какво трябва да може да прави студентът сега? Създайте задача около това. С времето това ще превърне консумацията на теоретично съдържание в практически умения.
Използвайте практика за припомняне вместо повторно гледане
Повторното гледане на урок прави съдържанието познато, но не непременно запомнено. Студентите печелят много повече, когато се опитат да си припомнят информацията, преди да погледнат отговора.
Тази техника на учене е известна като практика за припомняне. Тя е най-ефективна, когато се прилага редовно и без голям натиск.
Техниките за практика на припомняне може да включват:
-
Кратки тестове след лекция
-
Използване на флашкарти с ключови определения или стъпки
-
Молби да се обясни понятие със собствени думи
-
Кратки казуси, в които трябва да се направи избор
-
Предвиждане на отговора преди показване на правилното решение
Целта не е да наказвате студентите за грешките им, а да ги насърчите да използват придобитите знания.
Например след урок, посветен на клиентските персони, учениците трябва да назоват три характеристики на целевия клиент, без да използват бележки. След това покажете примерния отговор, за да видят какво са пропуснали, и да преговорят тази част от лекцията.
Тестовете трябва да подпомагат процеса на обучение, а не да проверяват уменията на учащите. Обяснявайте защо определени отговори са верни или грешни. Давайте възможност тестът да се направи отново. Не се фокусирайте само върху информацията, която ще се използва по-късно.
Още един начин да добавите практика по припомняне е да помолите учащите да си припомнят информацията преди следващия урок. Две минути преговор на предишните знания преди преминаването към нови понятия са достатъчни.
По-добре е да насърчите учениците да дадат отговор, преди да изгледат урока отново. Тук е важен самият акт на припомняне.
Направете практиката лесна за започване
Учениците ще участват по-охотно в дейностите, ако първата стъпка е ясна и лесна. Сложна и неясна задача може да ги откаже от всякакви действия, дори ако разбират урока.
За да премахнете тези пречки пред практиката, осигурете на всяка дейност лесна начална точка. Обяснете как се изпълнява задачата, покажете визуален пример за крайния резултат и посочете колко време трябва да отнеме задачата.
Има и начини да направите дейностите по-достъпни за учениците:
-
Разделяйте сложните задачи на няколко етапа
-
Използвайте шаблони, контролни списъци и примери
-
Молете учениците да завършат един етап, преди да преминат към следващия
-
Правете първите упражнения кратки
-
Увеличавайте трудността с всяка следваща дейност
Например вместо да казвате на учениците, че трябва да „създадат цялостна маркетингова стратегия“, по-добре им дайте кратки петминутни упражнения: първо да определят целевата аудитория, после да изберат маркетинговия канал, след това да напишат маркетингово послание и накрая да поставят цел. В края учениците ще са изпълнили всички тези стъпки и ще са създали своята маркетингова стратегия.
Така учениците срещат по-малко пречки в началото на задачата и имат повече възможности да упражняват уменията си поотделно. Не се опитвайте всяко упражнение да изглежда като сложен проект за ученика. По-късно, когато се почувстват по-уверени, им давайте по-сложни задачи.
Включете бърза обратна връзка в процеса на обучение
Практиката е най-ефективна, когато учащите знаят дали постъпват правилно. Забавената обратна връзка означава, че учащият ще продължи да греши или дори ще загуби мотивация за учене, докато разбере какво е било грешно.
Не е необходимо да оценявате лично всички упражнения. Не всички задачи изискват един и същ вид обратна връзка.
Някои ефективни методи включват:
-
Автоматична обратна връзка в тестовете
-
Кратки обяснения на отговора
-
Примерен отговор или пример за решение на въпроса
-
Контролен списък за самооценка
-
Взаимно оценяване
-
Коментари от преподавателя по по-големите задачи
Използвайте различни видове обратна връзка според сложността и важността на задачата. Докато бърз тест за знания може да получи автоматично обяснение, финалната задача ще спечели от персонализирана обратна връзка, тъй като учащите се нуждаят от помощ при вземането на решения, когато няма един категорично верен отговор.
В големи групи комбинирайте мащабируеми методи. Можете да предоставите примерен отговор, контролен списък и кратка рубрика за самооценка преди предаване.
Добрата обратна връзка трябва да насочва учащия към следващата му стъпка. Не пишете „грешно“ или „не е правилно“. Например, ако учащият е избрал грешен отговор, дайте обяснение и го насочете към понятието, свързано с този проблем.
Старайте се обратната връзка да е възможно най-близо до задачата. Учащият трябва да може да упражни, провери, поправи грешката и да продължи, без да чака края на целия урок.
Използвайте отчетност и социално учене
Учащите обикновено се стараят повече, когато знаят, че другите ще видят усилията им. Инструментите за отчетност ще дадат на учащите стимул да изпълнят задачата, вместо да преминат към следващото видео.
Социалната практика може да бъде включена по следните начини:
-
Седмични предизвикателства
-
Бързи проверки
-
Дискусии между съучениците
-
Учебни групи
-
Споделени пространства за проекти
-
Партньори за взаимна отчетност
Всяка задача трябва да е свързана с учебната цел. Например след лекция за уменията за публично говорене помолете учащите да подготвят едноминутно представяне и да го споделят с групата. Съучениците ще дадат обратна връзка по два критерия от лекцията.
Не създавайте дискусионни форуми без ясна причина. Празното пространство за дискусии не допринася за процеса на обучение. Учащите се нуждаят от насоки, срокове и мотивация, за да участват.
Можете да въведете отчетност, без да създавате общности. Можете да помолите обучаемите да изпращат седмични бележки за напредъка си, да споделят една завършена задача с партньор или да публикуват екранна снимка на работата си.
Основната идея тук е да мотивирате обучаемите да работят редовно и да демонстрират резултатите си. Социализацията работи добре, ако помага на обучаемите да прилагат наученото в час, да получават ценна обратна връзка и да продължават да учат.
Измервайте практиката, а не само потреблението на съдържание
Ако измервате само гледанията и завършването на курса, може да пропуснете най-очевидните показатели за учене. Включете метрики, които показват дали потребителите използват предоставената информация.
Някои от полезните показатели са:
-
Изпълнение на упражнения
-
Опити за решаване на тестове
-
Предадени задания
-
Завършени проекти
-
Участие в дискусии
-
Многократни опити
-
Точки на отпадане преди дейностите
Тези статистики ще ви позволят да откриете пропуски в курса. Например, ако много потребители гледат урока, но пропускат съответното упражнение, задачата може да е твърде дълга, твърде сложна или просто недостатъчно ясна. Многократните опити за решаване на тест с постепенно подобрение показват ценна практика от страна на обучаемите.
Търсете модели, вместо да се фокусирате върху едно число. Ако едно задание има нисък процент на изпълнение, това означава, че инструкциите са лоши. Масовата липса на практика в цял модул показва, че потребителите могат да продължат и без нея.
Използвайте тези показатели, за да оптимизирате учебния процес. Съкратете задачите, преработете инструкциите, добавете примери или поставете практиката близо до урока.
Прост план за по-активен курс
Не е нужно да преработвате целия си курс. Просто започнете с един урок и намерете момент, в който студентите ви ще спрат да гледат съдържанието и ще направят нещо с наученото.
Следвайте този списък:
-
Анализирайте урока и определете какво умение ще развият студентите.
-
Въведете една дейност, използваща това умение.
-
Премахнете упражненията, които покриват същата концепция, но не носят допълнителна стойност.
-
Осигурете на студентите обратна връзка, примерни отговори или начин за самооценка.
-
Проверявайте дали обучаемите изпълняват дейността.
-
Обръщайте внимание дали студентите напускат, пропускат упражнението или имат затруднения с него.
-
Коригирайте дейността въз основа на наблюденията си.
Направете същото с всички останали уроци. Малките промени имат значение. Когато студентите си припомнят информация, вземат решения, решават задачи и създават нещо, те увеличават времето за развиване на умения и намаляват времето за потребление.
